Р Е Ш Е Н И Е

             32 / 17.3.2010г.       град Карнобат

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                       VІ състав

На единадесети януари                                                2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар В.Х.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

АНХ дело № 462  по описа за 2009 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на З.Н.С., ЕГН-**********,*** против наказателно постановление № 1201/02.11.2009 г. на началника на РУ на МВР-Карнобат, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.8, предложение „първо” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и основание чл.175, ал.1, т.3, предложение „второ” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на  наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.           

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

        Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят З.С. е шофьор на училищен автобус с рег. № СА 69 42 МХ, превозващ ученици от селата от Община Карнобат до град Карнобат. На 06.10.2009 година при изпълнение на задълженията си жалбоподателят след като превозил учениците до град Карнобат спрял пред училище СОУ „Христо Ботев”. Тротоарът пред училището бил обезопасен с парапет, който не позволявал на жалбоподателя да спре на избрано от него място. За да осигури най-пряк път на децата от автобуса до училищния двор жалбоподателят спрял пред порталната врата на училището, където обезопасителния парапет е прекъснат. Спирането по този начин било необходимо и заради това, защото в автобуса пътувало дете, което е трудно подвижно и това място било най-удобно за неговото слизане. При това спиране автобусът застъпил част от пешеходната пътека.

По същото време на отсрещния тротоар срещу училището в патрулен автомобил се намирали полицейските служители Н.А. и Ж.Д.. А. бил отвън автомобила, а Д. в него, на шофьорското място.

Според административнонаказващият орган жалбоподателят е спрял управлявания от него автобус върху пешеходна пътека, отказал да представи свидетелството си за управление на моторно превозно средство и потеглил, като по този начин осуетил извършването на полицейска проверка. Жалбоподателят С. признава, че е спрял автобуса върху част от пешеходната пътека за да слязат превозваните деца, но отрича да е осуетил извършване на проверка и да е отказал да си представи документите.

Фактическата обстановка по делото се установява чрез акт за установяване на административно нарушение № 1201/06.10.2009 г., възражение от жалбоподателя С., докладни записки от Н.А. и Ж.Д., сведения от Д.Д. и С.С., обяснения на жалбоподателя и показанията на свидетелите П.Н., Н.А., Ж.Д., Д.Д. и С.С., дадени в хода на съдебното следствие.

В жалбата на С. се твърди, че на жалбоподателя е връчен акт за установяване на административно нарушение с № 427488 от 06.10.2009 г., а в наказателното постановление се цитира акт № 1201/06.10.2009 година. 

Сочи се, че това е съществено нарушение, водещо до ограничаване правото на защита. Съдът не споделя този извод. Видно от приетите по делото документи - акт № 1201/06.10.2009 г., приложен към административнонаказателната преписка и актът, връчен на жалбоподателя са идентични - с един и същ номер на бланката, а именно № 427488. Разликата в номерацията на акта - № 1201 се дължи на по-късното му завеждане в РУ на МВР Карнобат и не представлява нарушение на процесуалните правила, както и не ограничава правото на защита.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от жалбоподателя, че действително е спрял автобуса върху част от пешеходната пътека. Причината за това негово действие е обстоятелството, че с автобуса е превозвал трудноподвижно дете. В изпълнение на чл.95, ал.2 от ЗДвП С. е спрял плътно до тротоара на място, където е прекъснат обезопасителния парапет. Сторил е това, за да могат децата безпрепятствено и безопасно да слязат от автобуса и да влязат в училищния двор. Заедно с това, мястото, където е спрял било най-удобно да се свали детето, което има затруднения при придвижването си. Действително С. е извършил нарушение на закона. Налице е престой по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП. Формално е осъществена хипотезата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, но нарушението на чл.183, ал.4, т.8 – предложение „първо” от ЗДвП е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е спрял автобуса за престой върху пешеходната пътека с цел да осигури безопасно слизане на превозваните ученици, както и на възможно най-удачното място за сваляне на детето с увреждания. В този смисъл нарушението разкрива по-ниска степен на увреждане на установения ред на държавно управление, в сравнение с други случаи на такива нарушения. Следвало е административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като не санкционира нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Впрочем така е постъпил полицейският служител Н.А., видно от текста на докладната му записка до началника на РУ на МВР Карнобат. Според него той е направил устна забележка на водача да не спира повече на пешеходната пътека. Преценката за маловажност на случая се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, според Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на НК на ВКС. Съдът намира, че нарушението е маловажно и наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на 175, ал.1, т.3 – предложение „второ” от ЗДвП за това, че С. е отказал да предаде документите си и осуетил извършването на проверка от органите за контрол и му е наложил минималната предвидена в закона санкция глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

Съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил състава на това административно нарушение. На първо място, С. е санкциониран за това, че не е предоставил документите си на полицай Н.А., потеглил е с автобуса и е осуетил извършването на проверка от контролните органи. От приложената към делото докладна записка /л.10/ е видно, че Н.А.А. е полицай, изпълняващ функции по охрана на обществения ред при РУ на МВР Карнобат. По делото не се представиха доказателства за това, че на същия полицай са възложени функции по контрол на пътното движение. Съгласно разпоредбата на чл.165 от ЗДвП министъра на вътрешните работи определя службите, които контролират спазването на правилата за движение. Не е доказано, че към датата 06 октомври 2009 година полицай А. е изпълнявал длъжност, свързана с контрол по спазване правилата за движение. Доказването на това обстоятелство е в тежест на административнонаказващият орган, който в хода на административнонаказателното производство не е установил този факт. Липсата на този съставомерен признак от обективната страна на нарушението, а именно – отказ за предаване документите на контролен орган или осуетяване на проверка от орган за контрол води до несъставомерност на деянието и от там на липса на административно нарушение.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът счита, че доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение е оборена от жалбоподателя чрез неговите обяснения, показанията на свидетелите Д.Д. и С.С.. Тримата твърдят, че полицейският служител не е искал документите на жалбоподателя. Доказателствената сила на акта не се подкрепя и от показанията на свид. А., който в съдебно заседание заявява, че не си спомня абсолютно нищо за случая. Потвърждение на обстоятелствата в акта за установяване на административно нарушение заявява само свид. Ж.Д.. Неговите показания, обаче не са достатъчни за да се приеме фактическата обстановка по акта. В тази връзка съдът намира за недостоверни твърденията, че жалбоподателят е потеглил, въпреки разпореждането на полицейския служител да си предостави документите. Двамата полицейски служители са били на служба с патрулен автомобил, който им позволявал да застигнат автобуса, управляван от жалбоподателя С. и използвайки всички правомощия, които им дава закона да извършат съответната проверка. Това те не са сторили и тяхното бездействие подкрепя защитната теза на С., че такава проверка въобще не е била извършвана. Следователно наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1201/02.11.2009 година на началника на РУ на МВР-Карнобат, с което на З.Н.С., ЕГН-**********,*** на основание чл.183, ал.4, т.8, предложение „първо” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и основание чл.175, ал.1, т.3, предложение „второ” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

         НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: