Р Е Ш Е Н И Е

24 / 5.3.2010г.             град Карнобат

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                       VІ състав

На двадесет и втори февруари                                       2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар М.П.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

АНХ дело № 22 по описа за 2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.Д.К., ЕГН-********** ***, против наказателно постановление № 502/10.09.2008 г. на началника на РПУ-Сунгурларе, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Във въззивната жалба се излагат основания за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

Административнонаказващият орган не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от

лице имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

        Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2008 година в 11.08 часа жалбоподателя С.К. управлявал лек автомобил „Шкода” с регистрационен номер СА 81 38 КВ в град Сунгурларе по ул. Славянска посока центъра, където скоростта за движение е ограничена до 50 км/ч. Той се движил със скорост от 95 км/ч. Това нарушение било установено от полицейските служители Д.П.Д. и Н.Д.Д., които изпълнявали функциите си по контрол на пътното движение. Скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя К. била констатирана с техническо средство TR-4D с фабричен номер 435, който фиксирал точна дата и час. Нарушителят бил спрян и свид.Д. му предявил показанията на уреда. След това бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 502/10.06.2008 г. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и препис от него е връчен на жалбоподателя срещу разписка. Жалбоподателят подписал акта без възражения.   

Описаната фактическа обстановка се потвърждава безпротиворечиво от събраните по делото доказателства : акт № 502/2008 г., който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила, заповед № І-189/08.02.2007 г., издадена от Министъра на МВР, списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване на ГД “Полиция” гр.София относно премината последна метрологична проверка на техническо средство радар ТР- 4Д, № 435/02, разпечатка от паметта на радар ТР-4Д, № 435/02, справка за наложените наказания на жалбоподателя К., издадена от СД „Полиция”, отдел „Пътна полиция” София и показанията на свидетеля Д.Д..

На основание съставеният акт началникът на РПУ-Сунгурларе издал, атакуваното наказателно постановление № 502/10.09.2008 г., с което санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

С допустимото от закона доказателствено средство- техническо средство TR-4D с фабричен номер 435/02, фиксиращо скоростта, датата и точния час е констатирано административното нарушение, извършено от жалбоподателя К.. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 45 км/ч, разрешената в този участък на пътя. Деянието е извършено от водача в населеното място при ограничение на максимално допустимата скорост до 50 км/ч. Това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, управляван от К., а именно - 45 км/ч.

Съдът не споделя възражението, изложеното в жалбата, че скоростта не е от автомобила управляван от жалбоподателя. Отразеното в акта за установяване на административно нарушение като дата и час на извършването му и като скорост на автомобила, кореспондира с показанията на актосъставителя Д. и разпечатката от паметта на техническото средство. От това писмено доказателствено средство се установява факта, че на 10.06.2008 година в 11.08 часа е констатирана скорост на движение на лекия автомобил от 95 км/ч. От същата разпечатка е видно още, че друго нарушение не е установено същия ден. Следователно възраженията на жалбоподателя не намират потвърждение в събраните по делото доказателства.

Съдът счита за неоснователно възражението, че  отчетената скорост се дължи на техническа негодност на средството за измерване. На съда бе предоставена справка за извършена последваща проверка на измерително средство “трафик – радар ТR 4, фабричен № 435/02”, от която е видно, че техническото средство отговаря на стандартите и е технически годно. В тази връзка не се споделят възраженията за несъответствие на уреда с изискванията на Закона за измерванията, които подлежат на метрологичен контрол. Техническото средство е преминало последващ метрологичен контрол следователно е годно за работа.

Жалбоподателят не е доказал твърденията си, изложени в жалбата си. Той не се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. действително доказателствената тежест лежи върху жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е специална по отношение на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и следва жалбоподателя да докаже обстоятелствата, които твърди в жалбата си.

Акт за установяване на административно нарушение № 502/10.06.2008 г. е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено на основание акт № 502/10.06.2008 г. е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.

Административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените в закона – чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП санкции - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Тези наказания са конкретно определени и не подлежат на преценка от административният  орган и съда при съдебния контрол върху наказателните постановления.

Предвид гореизложените съображения съдът счита,  нарушението е извършено е от жалбоподателя К.. Същото е доказано безспорно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Наказателно постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.    

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 502/10.09.2008 г. на началника на РПУ-Сунгурларе, с което на С.Д.К., ЕГН-********** *** на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН-********** *** да заплати сумата 5.00 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, която сума да се приведе по сметка ***.

         НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: