Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 16 / 19.2.2010г.

19.02.2010 година                     град К.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и първи януари две хиляди и десета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ……………………М.  П.……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер......238.........по описа за............2009..................година

С исковата си  молба ищецът ПК З. 91  гр. Б. е предявила   иск срещу ответника   А.П. - К. ООД   гр. К., обл. Б.ка  който е такъв с правно основание  по чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415  ал.1 от ГПК  във връзка с чл. 286  от ТЗ във връзка с чл. 288 от Търговския закон  във връзка с чл. 258 и чл. 266 ал.1 от ЗЗД с който моли съда да постанови решение с което да приеме за установено  по отношение на ответника  А.П. - К. ООД   гр. К., че му дължи сумата от  3 253, 56 лв. представляваща остатък от дължимо се и неизплатено възнаграждение по договор за изработка / договор за ишлеме / , сключен между същите страни по делото . Същата ищцова страна моли съда да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски по настоящото дело .

В преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответното дружество чрез процесуалният си представител е подала отговор по исковата молба  със съдържание на този отговор отговарящо на условията и реквизитите  на чл. 131 ал. 2 от ГПК по повод на предявения срещу нея иск за установяване на горепосоченото вземане  в който отговор същата ответна страна оспорва същият иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв , понеже твърди, че ищцовата страна в качеството й на изпълнител по сключения между тях договор за изработка  / договор за ишлеме / е извършила неточно изпълнение на същия договор в неговата разновидност на неточно изпълнение в количествено отношение тъй като им е предала само 2 800 кгр. ядки  , а е следвало  въз основа на предадените  й вещи респективно продукция представляваща 19914 кгр. сурови бадеми да й предаде допълнително 2178, 50 кгр. продукция - готови очукани бадеми и  като не е сторила същото  това твърдяно от ответната страна неточно изпълнение от страна на ищцовата страна на сключения от тях договор за изработка е довело да правото й да не плаща изцяло договореното възнаграждение на изпълнителя по договора – ищцовата страна на основание чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД , което намалено възнаграждение представлява ищцовата парична сума .    

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Признава се от страните по настоящото дело  ищецът  ПК З. 91 гр. Б. и ответника А.П. - К. ООД гр. К., че те са сключили на 05.02.2007 година договор за изработка / в неговата разновидност – договор за ишлеме / по силата на който  възложителят – ответното дружество е предало на изпълнителя – ищцовата страна за преработка респективно обработване нейни движими вещи  19914 кгр. сурови бадеми , като същите да бъдат чукани и почистени  срещу заплащане затова на възнаграждение в размер на 0, 45 лв. за килограм сурови бадеми или за общата сума от 10 753, 56 лв. от ответната страна в качеството й на възложител. Горепосочения договор се явява договор за изработка и като такъв се явява консенсуален , двустранен и възмезден и като такъв се явява на облигационни отношения между страните по делото , като същият договор се урежда в разпоредбите на чл. 258 – 269 от ЗЗД .В случая въпреки и отделно това по делото страните по делото са представили и други многобройни писмени доказателства , относно това , че са сключили горепосочения договор за изработка на горепосочената дата и с параметрите респективно условията по него посочени по- горе касаещи същото – предмет, възнаграждение  и изпълнение  , а именно :  фактура № 36 от 05.02.2007 година  издадена от ищцовата страна , 3 бр. извлечения  от банка УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД клон Б. за плащане на суми от ответната страна , стокова разписка  от 09.02.2007 година  за получени стоково – материални ценности  , същата  такава стокова разписка от 10.04.2007 година и стокова разписка от 27.04.2007 година , които пак документират по един несъмнен и безспорно категоричен начин, че ответната страна е сключила с ищцовата страна горепосочения договор за изработка на 05.02.2007 година  и в изпълнение на него е предала като поръчител на ищцовата страна , последната действаща в качеството й на изпълнител 19914  кгр. сурови бадеми за чукане и чистене , като се е задължила да й заплати възнаграждение в размер на  общата сума от 10 753, 56 лв. или такова в размер на  0, 45 лв. за килограм за който факт ищцовата страна е издала и горепосочената фактура. Ищцовата страна  видно от горепосочените писмени доказателства е извършила  задълженияата си по предмета на договора като е въздействала върху предадените й горепосочени вещи от ответната страна , които са собственост на последната , като ги е преработила и е предала на ответната страна на дата 09.02.2007 година  готовите бадемови ядки в количество от 1000  кгр. , на дата 10.04.2007 г. е предала бадемови ядки в количество от 1000 кгр. и на дата 27.04.2007 година е предала на ответната страна последното количество от 800 кгр. готови бадемови ядки , като по този начин в изпълнение на сключения между тях договор за изработка ищцовата страна е предала на ответната страна общото количество в размер на 2 800 кгр. , които последната  видно от заключението на вещото лице В.  Г.  по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза е заприходила  в складовете си  съгласно  посочената й счетоводна справка  за дебитния оборот на сметка *** „ Стоки „ за 2007, 2008 и 2009 година . Съгласно горепосочените документи се установява по един несъмнен и безспорен начин, че на датите 05.02.2007 година  ответната страна А.П. - К.  ООД гр. К.в изпълнение на задълженията си по договора за изработка сключен с ищцовата страна  е превела  сумата от 4 000 лв., на дата 10.04.2007 година е превела на ищцовата страна възнаграждение – частично в размер на 1 500 лв. и на дата 27.04 2007 година е превела на ищцовата страна последното частично възнаграждение в размер на  2000 лв. , като по този начин е превела на ищцовата страна общата сума представляваща възнаграждение по горепосочения сключен между тях договор в размер на 7 500 лв. , като по този начин съгласно същия сключен между тях договор е останала да й дължи от уговореното между тях възнаграждение сумата от 3 253, 56 лв. за която сума ищцовата страна е предявила настоящия иск. Преди предявяването на настоящия иск ищцовата страна е подала заявление по чл. 410 и сл. от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на същата процесна сума , като съдът е намерил , че заявлението се явява основателно и е издал заповед № 50 от 10.3.2009 г. по частно гр.д. № 95 / 2009 г. по описа на КРС с която е разпоредил ответната страна А.П. - К. ООД гр. К.да заплати на ПК З. 91 гр. Б. горепосочената процесна сума . А.П. - К. ООД гр. К.възползвайки се от правата й дадени й от разпоредбата на чл. 414 от ГПК като е направила възражение против тази издадена срещу нея за горепосоченото вземане заповед и съдът в изпълнение на разпоредбата на чл. 415 от ГПК е постановил определение  № 138 от 16.3.2009 г. по  същото частно гр.дело № 95 / 2009 година по описа на КРС с което е спрял заповедното производство по делото и е указал на заявителя ПК З. 91 гр. Б. , че може да предяви иск за вземането твърдяно от нея  в едномесечен срок , като довнесе държавна такса от 60, 06 лв. . Същата  е изпълнила указанията на КРС в горепосоченото определение  и е предявила настоящия установителен иск за вземането й пред КРС , като е внесла всички държавни изискващи се такси за това , което показва, че същата страна има правния интерес от предявяването на този иск . По повод на така предявения от нея иск пред КРС е образувано настоящото дело .      

Както бе посочено по- горе  страните по делото признават, че са сключили горепосочения договор за изработка като са уговорили в него горепосочените елементи на същия договор  включващи предмет , възнаграждение и изпълнение на същия договор. По това те не спорят . Ответната страна е изпълнила частично задължението си по този договор касаещо изпълнението на задължението й да заплати дължимото се по договора възнаграждение на ищцовата страна , като е отказала да изплати същото напълно  тъй като е останала задължена за него с останалата сума в размер на 3 253, 56 лв. като едва в отговора си по исковата молба от  21.07.2009 година и впоследствие по- точно  в съдебно заседание  на 04.11.2009 година е направила възражение по чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД за неточно изпълнение на договора за изработка от страна на ищцовата страна т.е. на изпълнителя по него  , което неточно изпълнение  е в количествено отношение , като твърди, че е следвало ищцовата страна вследствие на преработените от нея сурови бадеми да й предаде готова продукция  в размер на допълнително 2 178, 50 кгр. и по този начин досега ответната страна като й е заплатила горепосочените суми за възнаграждение й е заплатила даже повече и по този начин с горепосоченото възражение твърди , че то е такова по смисъла на чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД  и е за намаляване на уговореното между страните възнаграждение  респективно, че не й се дължи на ищцовата страна  допълнително възнаграждение т.е. уговореното такова до пълния му размер по договора . Процесуалният представител на ищцовата страна е реагирал на така направеното горепосочено искане на ответната страна с оглед на направеното искане за намаляване на договореното между страните по делото възнаграждение , като е изтъкнал , че това искане може да се направи  от ответната страна  в 6- месечен срок от приемане на изпълнението , който срок е изтекъл отдавна и затова това искане се е погасила по давност , като е направила това възражение за изтекла погасителна давност на това право на ответната страна , което възражение като своевременно направено съдът е приел за разглеждане с нарочно определение . Тука следва да се посочи , че съдът не следи служебно  за изтеклата погасителна давност за горепосоченото право на ответната страна , но тъй като ищцовата страна е направила възражение за погасяването на същото право , то съдът намира,  че следва да се занимае с него като прецени фактите и констатира въз основа на тях дали има изтичане на твърдяната от ищцовата страна давност .В случая съдът намира, че съдържанието на дължимата престация по настоящия договор се е определила от страните по делото при сключването на същия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД изпълнителят трябва да изпълни точно задълженията си по договора , като изпълни същите в съответствие с уговореното с него в предметно , количествено , качествено и временно отношение. Съдът намира, че поръчващия съобразно нормативната уредба касаеща договора за изработка посочена в ЗЗД има вторични , санкционни права които възникват при неизпълнение на договора за изработка и служат като правно средство да поправят или ликвидират причинените неблагоприятни последици от неизпълнение на договора за изработка , които права на възложителя да уредени в разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД и са степенувани в зависимост от отклонението или  от съществеността на недостатъците . Тази разпоредба касаеща санкционните последици от неизпълнение на договора за изработка свързани с правата на възложителя се прилага когато отклонението на поръчката или недостатъците при изпълнението не са толкова съществени , че да правят изработеното негодно за уговореното му или обикновено предназначение , като поръчващия разполага с трите алтернативно посочени и предоставени му съгласно горепосочената правна разпоредба права , а именно : 1. да определи подходящ срок в течение на който изпълнителят безвъзмездно да поправи работата си , като отстрани отклоненията  от поръчката съответно откритите при приемането или по- късно недостатъци , 2. да поиска заплащане на   разходите , необходими за поправката , което означава да отстрани сам  отклоненията  от поръчката  , съответно недостатъците за сметка ***. да поиска намаление на възнаграждението  съразмерно с намалената цена  или годност на изработеното , но при условие , че той пристъпва фактически към действия по приемане на предложената    и съответно извършената работа от изпълнителя и при трите горепосочени алтернативи . В случая съдът намира, че поръчващия  е длъжен да приеме извършената  съгласно договора работа  в изпълнение на разпоредбата на чл. 264 ал.1 от ЗЗД , като в случая  приемането означава  нещо повече от фактическото  предаване и влизане във владение на вещите , понеже приемането  обхваща два посочени момента , а именно : 1. фактическо получаване на изработеното  и 2. признание, че изработеното съответства на поръчаното в количествено  и качествено отношение , като закона – разпоредбата на чл. 264 ал.2 от ЗЗД предвижда императивно , че при приемането възложителя следва да прегледа извършената работа и следва да се направят  всички възражения за неправилно изпълнение освен ако се касае за такива недостатъци , които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по- късно , тоест за да признае , че работата извършена от изпълнителя съответства на договора , поръчващия трябва да я прегледа , да установи това съответствие съгласно уговореното между него и изпълнителя  и да я приеме или да откаже приемането й ако установи несъответствие  при наличие на явни или скри недостатъци . В случая съдът намира , че явни са недостатъците  , които могат да се забележат при един обикновен , компетентно и грижливо извършен преглед  при приемането на стоката от изпълнителя , а скрити са тези недостатъци , които не могат да бъдат забелязани  при обикновен , макар компетентно и грижливо извършен преглед  от поръчващия  при приемането на изработеното , а се откриват по- късно в течение на времето. За първите недостатъци – явните  отговорен си е само поръчващия при неконстатирането им и с оглед на това при неправене на възражение за тях веднага се счита , че поръчващия е приел работата в който смисъл е разпоредбата на чл. 264 ал.3 от ЗЗД и това означава , че санкционните последици , които се пораждат от изпълнението с недостатъци в този случай се преклудират. По отношение на скритите недостатъци  поръчващия е длъжен да извести изпълнителя веднага след като ги открие, като последиците за поръчващия който не уведоми веднага изпълнителя също са уредени в горепосочената разпоредба на чл. 264 ал.3 от ЗЗД , което означава също, че поръчващия е приел работата и че спрямо изпълнителя санкционните последици от горепосочените санкционни права на поръчващия също са се преклудирали . Но закона – чл. 265  ал.3 от ЗЗД е уредил , че  абсолютната отговорност за недостатъци се погасява  с кратки давностни срокове – с изтичане на 6 месеца и на 5 години за строителни работи , считано от деня на предаване на работата , което значи според настоящия съд , че както е в настоящия случая в 6 месечен срок от предаването на последната продукция – считано след 27.04.2007 година поръчващия е можел надлежно да упражни правото си по чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД – да не заплаща пълното възнаграждение на изпълнителя- ищеца по делото  ако е счел, че изпълнителят е изпълнил неточно договора в количествено  отношение , като след дата 28.10.2007 година това негово право е било преклудирано  и по този начин то се е погасило по давност , като понеже е направено възражение в тази връзка за неговото погасяване , съдът намира, че предявеното право на ответната страна се е погасило по давност и като такова се явява напълно неоснователно и като такова и следва да се отхвърли . Нещо повече от доказателствата по делото не се установиха никакви явни или скрити недостатъци , затова и съдът намира, че и поръчващия не е уведомил въобще изпълнителя за такива , тъй като съдът намира, че фактически не е можело и да има такива явни или скрити недостатъци поради естеството на преработената съгласно договора за изработка продукция респективно вещи дадени от поръчващия на изпълнителя.  

След приемането на изпълнението съдът намира, че става изискуемо задължението на поръчващия да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя съгласно договора за ишлеме , като рискът по отношение на вещите е преминал върху поръчващия . В случая съдът намира, че заплащането на уговореното възнаграждение е основно задължение на поръчващия , което става изискуемо след приемането на работата , като актът по приемането на извършената работа задължава поръчващия да заплати възнаграждение за същата съгласно разпоредбата на чл. 266  ал.1 от ЗЗД , така и с качеството на изпълнението й по аргумент на чл. 264 ал.2 от ЗЗД  и също и с количественото изпълнение . Това негово задължение съществува тъй като както бе посочено по- горе давността  по неговото искане респективно право по чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД е изтекла още преди предявяването на исковата претенция и затова и така предявеното от него право за количествено неизпълнение на същия договор следва да бъде отхвърлена както бе посочено по- горе. 

Ответната страна чрез процесуалният си представител Н. К.е поискала назначаването на съдебно- агрономическа експертиза и съдебно счетоводна експертизи по настоящото дело във връзка с направеното от нея възражение респективно упражняване на вторични санкционни права по  чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД спрямо изпълнителят – ищеца по настоящото дело , които искания с оглед осъществяването на правото на защита на ответника по делото съдът е уважил, като е назначил исканите две горепосочени експертизи .По първата съдебно- счетоводна експертиза  заключение е дало вещото лице В.Г. , като същото заключение като неоспорено от страните по делото съдът е приел  като абсолютно доказателство по делото и което заключение доказва заприходените 2800 кгр. бадемови ядки , дадени му от  ищцовата страна. Съдът намира, че следва да приеме това заключение  тъй като същото е достоверно , не се опровергава от страните по делото и не се оспорва от тях или от други доказателства по делото. По отношение на второто заключение на вещото лице В.С. по назначената по делото съдебно агрономическа експертиза , което заключение също не е оспорено от страните по делото и което заключение доказва, че средното количество готова продукция / ядки / , което може да бъде получено от почистването  и очукването на дадените от ответната страна 19 914 кгр. сурови бадеми  , при среден рандеман от 26, 25 % възлиза на общото количество от готови 5 227, 43 кгр. ядки , като по този начин количеството готова продукция , която остава за предаване от ищеца на ответника възлиза на 2 427, 43 кгр. ядки  / представляващо разликата от  евентуално дължимите 5 227, 43  кгр. – дадените на поръчителя 2800 кгр. готови ядки / , която разлика се равнява на 9 247, 34 кгр. бадеми  , за които при обработка се дължи общата сума от 4 993, 56 лв. с ДДС .Съдът намира, че същото заключение на горепосоченото вещо лице като неоспорено от страните по делото съдът е приел като напълно достоверно , а по въпроса дали се дължи предаване от страна на ищеца на ответника на горепосоченото количество готова продукция , съдът намира , че се е произнесъл с горепосоченото си изложение и правни изводи касаещи направеното възражение  респективно искане от страна на ответната страна да упражни вторичното си санкционно право по смисъла на чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД .    

С оглед на гореизложеното , както бе посочено по- горе съдът намира, че ответната страна дължи изцяло заплащане на договореното възнаграждение на ищцовата страна  при съобразяване на горепосочените правни изводи на настоящия съд и затова и така предявения иск от ищцовата страна като напълно основателен и доказан следва да бъде уважен , ведно със законните последици от това  по чл. 78 ал.1 от ГПК , а именно -  присъждане на  направените от нея държавни такси и съдебни разноски по настоящото дело , като вида и размера на последните са посочени в разпоредбата на чл. 75 от ГПК , като по този начин съдът намира, че те не включват твърдяните от процесуалният представител на ищцовата страна пътни разходи в размер на 180 лв. посочени в представения от него списък по чл. 80 от ГПК за разноските , както и тези направени по ч.гр.д. № 95 / 2009 година по описа на КРС , като по този начин намира, че на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 444, 07 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело .

Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен съд

                                   Р     Е     Ш     И:

        

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  ПО ОТНОШЕНИЕ НА А.П. - К. ООД  с ЕИК 102667132  със седалище и адрес на управление гр.К., обл. Б.ка представлявано от И.Г.Г. с ЕГН ********** и Й.В.Ф. с ЕГН ********** , че същото дружество  дължи на   ПК З. 91  ЕИК 000052869 със седалище и адрес на управление  гр. Б.  5- ти километър  представлявано от М. К. С.  с ЕГН **********- Председател на УС на ПК З. 91 , последното и със съдебен адрес – гр. Б. ул. – адв. Н.Г.    сумата от  3 253, 56 лв.   представляваща  дължимо и неизплатено уговорено възнаграждение по сключен между тях договор за изработка / договор за ишлеме / на дата 05.02.2007 година за чукане и чистене на  19 914 кгр. сурови бадеми ,  за което в полза на ПК З. 91  ЕИК 000052869 със седалище и адрес на управление  гр. Б.  5- ти километър  представлявано от М. К. С.  с ЕГН **********- Председател на УС на ПК З. 91 е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 95 / 2009 г. по описа на КРС  , както и сумата от 444, 07   лв. представляваща направените от ПК З. 91съдебни разноски по настоящото дело по този предявен от него иск.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: