Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                             

                                                   № 71 / 12.6.2009  г.

 

                                  град Карнобат,12.06.2009 година

 

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Карнобатският районен съд,………колегия,в публично заседание

на дванадесети юни през две хиляди и девета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 2.

 

при секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора…………..,

като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ

АНХД № 187 по описа за 2009 година,за да се произнесе взе предвид :

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.С наказателно постановление № 03.1-195/25.03.2009 година на директора на РИОКОЗ-град Бургас,на жалбоподателя  “ВиК”ЕАД-град Бургас,със седалище и адрес на управление : град Бургас,*****,ЕИК по Булстат-***,представлявано от инж.Г. Й. Т.,ЕГН-*****, в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество,е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.210,ал.3,във връзка с чл.231,във връзка с чл.31,ал.2 от Закона за здравето,във връзка с чл.3,ал.1 и ал.2,т.1 и т.2,приложение № 1, таблица А1 от Наредба № 9/16.03.2001 година  на МЗ,МРРБ и МОСВ за качеството на водата,предназначена за питейно-битови цели.

Недоволен от така  издаденото наказателно постановление жалбоподателя атакува същото с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност,като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.На тази основа искането му е за цялостна отмяна на атакуваното постановление,поради неговата материална и процесуална незаконосъобразност.

Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява становище в смисъл,че жалбата е неоснователна и като такава тя следва да

бъде оставена без уважение,респективно-наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и напълно законосъобразно.

Въззивният съд,след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,доводите на страните и посочените основания в жалбата,намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата,като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,е процесуално допустима.

Разгледана по същество на наведените в нея основания същата е напълно основателна,поради следните съображения :

При извършеният от актосъставителя С. К. К.-младши инспектор в Д “ЗК”,отдел “КНОС”, мониторинг за качествата на питейните води през 2008 година и съответно-при извършеното пробонабиране на 12.04. 2008 година,23.07.2008 година и на 21.10.2008 година от централното водоснабдяване на село ****,община ****** и при осъществения анализ на водата по показатели на постоянния мониторинг същият инспектор констатирал,че „ВиК” ЕАД-град Бургас,представлявано от инж. Г. Й. Т.,в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество,не е спазило установените здравни изисквания при осъществяване дейността си,а именно-не е предприело необходимите мерки за осигуряване снабдяването на населението от село **** с безопасна и чиста питейна вода.В тази връзка било установено наличие на микроорганизми- коли форми 2/100 мл.;9/100 мл.;16/100 мл./??? 1/100 мл. и Ешерихия коли 9/100 мл.  и 16/100 мл. при допустима стойност и за двата показателя 0/100 мл..По този повод били изготвени сертификати за контрол №№ К-580 и К-581/18.04.2008 година на ОКА при РИОКОЗ-град Бургас и Протокол за изпитване на вода № ЗК-961 от 07.08.2008 година и № ЗК-2593/28.10.2008 година на ОКА при РИОКОЗ-град Бургас.

Именно по повод установеното нарушение по смисъла на чл.210,ал.3,във връзка с чл.231,във връзка с чл.31,ал.2 от Закона за здравето,във връзка с чл.3,ал.1 и ал.2,т.1 и т.2,приложение № 1, таблица А1 от Наредба № 9/16.03.2001 година  на МЗ,МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,на жалбоподателя  “ВиК”ЕАД-град Бургас,със седалище и адрес на управление : град Бургас,*****” № 2,ЕИК по Булстат-*****,представлявано от инж.Г. Й. Т.,ЕГН-******,в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество,бил съставен акт за установяване на административното нарушение. Въз основа на АУАН директорът на РИОКОЗ-град Бургас впоследствие издал процесното наказателно постановление,с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

При така изложената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи :                                   

 

 

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалноправни разпоредби.Оплакванията на жалбоподателя,че съгласно приложения към

процесното наказателно постановление сертификат за контрол № К 580/

**** година и неразделна част от същия,както и протокол за контрол на води № К-580/**** година,пробонабирането не било извършено на *** година,така както е отразено в същото НП,а на *** година,а това от своя страна навеждало на извода за нарушение на материално-правните норми и съответно водело до незаконосъобразността на постановлението са несъстоятелни.

В тази връзка необходимо е да се отбележи следното:

Действително сертификата за контрол № К 580/*** година и прото-кола за контрол на води № К-580/*** година носят дати,различни от тази,на която фактически е било извършено пробонабирането,а именно-08.04.2008 година,но във въпросния протокол изрично е отбелязано,че пробонабирането е извършено през периода **** година,като той е съставен именно въз основа на пробовземателния протокол за контрол на води № 61/08.04.2008 година,а в сертификата пък е отразено,че

протокола за контрол на води № К-580/12.04. 2008 година съставлява неразделна част от него,както и че е съставен именно въз основа на този протокол. Протоколите от изпитване на води също са изготвени въз основа на пробовземните протоколи за изпитване на води.Освен това в наказателното постановление са посочени и други две дати,на които също са констатирани нарушения в резултат от извършено пробонабиране,които не са оспорени от жалбоподателя,а това пък обосновава в достатъчна степен налагането на съответната на извършените нарушения санкция.

         По-същественото обаче е това,че протоколите за контрол на води  и сертификатите не са част от административнонаказателното производство,което се образува със съставянето на акт за установяване административното нарушение/ чл.36,ал.1 от ЗАНН/,и именно поради  това дори да се приеме, че при издаването им са допуснати нарушения,то те са без правно значение за въпроса относно обосноваване отговорността на дружеството /жалбоподателя/.По тази причина е напълно безпредметно обсъждането на това налице ли са евентуално пропуски и непълноти в тях,тъй-като те не са част от административнонаказателното производство.И макар това да няма съществено значение с оглед изложеното настоящата инстанция намира,че горе-упоменатите протоколи,както и всички други документи,изготвени по повод установеното нарушение на жалбоподателя, са надлежно оформени съобразно разпоредбите на Закона за здравето,както и на Наредба № 9 от

16.03.2001 година за качеството на водата,предназначена за питейно-битови цели и не страдат от пороци.

При съставяне на акта и издаване на НП не се установиха нарушения на  процедурата,които да доведат до незаконосъобразност на НП.Актът е съставен от надлежни лица по смисъла на чл.231 от ЗЗдр.,така както и самото НП  е издадено от надлежен орган по смисъла на същата разпоредба.Както акта,така и НП отговарят на изискванията на ЗАНН относно необходимите реквизити.

В конкретния случай по безспорен начин се установява,че акта е бил предявен на представляващото жалбоподателя лице на *** година,и че същото е получило екземпляр от акта,т.е. жалбоподателя е бил запознат със съдържанието му.Нещо повече-той дори се възползвал от правото си  по чл.44,ал.1 от ЗАНН да направи и писмени възражения по акта,получени от наказващия орган на *** година,които наказващия орган обстойно е обсъдил въз основа разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН,като е изложил и всички свои съображения във връзка с това в самото наказателно постановление.От своя страна,издавайки атакуваното НП едва на 25.03. 2009 година административно-наказващият орган е дал достатъчно време на нарушителя да подготви защитата си.

Не е налице и нарушение на процедурата по връчване на препис от НП.В тази насока следва единствено да се допълни,че целта на връчването на препис от НП е да уведоми нарушителя,че спрямо него вече е наложено наказание и да му даде възможност да атакува това НП пред съда.В тази насока,обстоятелството,че нарушителя впоследствие е депозирал жалба и,че тази жалба се разглежда от съда е гаранция за спазване на правата му в административно-наказателното производство.Целта на връчване на НП е и да постави началото на срока за обжалване на НП,а в случая,жалбата е напълно допустима.

В случая не е налице съществено нарушение нормата на чл.58,ал.1 от ЗАНН,макар в разписката към наказателното постановление да липсва подпис на жалбоподателя.Безспорно нормата на чл.58,ал.1 от ЗАНН изисква препис от наказателното постановление да се връчи на нарушителя срещу подпис,за да се гарантира правото му да узнае за какво е наказан и за да му се осигури възможност да обжалва наказателното постановление,ако счита,че то е незаконосъобразно.НП е изпратено по пощата с обратна разписка на ** година,като в същата изрично е визиран номера му-НП-03.1-195/*** година,и получено на *** година от жалбоподателя,който след това,видно от датата на подаване жалбата му,е обжалвал същото в предвидения от закона срок,т.е. реализирал е пълноценно правото си на защита.

Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя,който позовавайки се неправилно на разпоредбата на чл.10,ал.2 от Закона за водите,счита че деянието,което му е вменено,не е извършено от него,тъй-като водоснабдителната мрежа на село ***** не била негова собственост,а на Община- град ****,която в действителност я стопанисвала и ескплоатирала,като неговата отговорност можело да бъде ангажирана само за собствените му водоснабдителни мрежи и за предадените му за стопанисване и експлоатация такива.И това е така,защото именно жалбоподателя като водоснабдителна организация следва да  предоставя на потребителите услугите водоснабдяване,канализация и/или пречистване на води,при което по силата на чл.3,ал.1 и ал.2,т.т. 1 и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 година за качеството на водата,предназначена за питейно-битови цели е задължен да предприема всички нужни действия,за да осигури снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода,несъдържаща микроорганизми,паразити,химически,радиоактивни и други вещества в брой или концентрация,които представляват потенциална опасност за здравето на човека и която отговаря на минимума изисквания по отношение на микробиологичните и химичните показатели,определени в приложение № 1,таблици А и Б.Това,че той не е изпълнил своето задължение за предоставяне  чиста и безопасна вода на жителите на село ***** се установява по напълно категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Следва да се спомене,че  посочения по-горе извод може да се направи най-вече от показанията на свидетелите С. К.и д-р М. К.,а също така в известна степен  и от тези на С. и С.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати такива нарушения,които да водят до незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на наказателното постановление.

Поради това пък съдът намира,че НП е напълно законосъобразно,като не

съществува основание за неговата отмяна или за изменението му,т.е. то е напълно правилно и законосъобразно,предвид на което същото следва да бъде потвърдено изцяло,респективно-подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.Същото е издадено от надлежен орган,в кръга на неговата компетентност,въз основа на законосъобразно проведената административнонаказателна процедура и при спазване материалноправните разпоредби,в хода на която по безспорен начин е установено,че жалбоподателя е извършил посоченото в акта нарушение,поради което наказващият орган правилно го е санкционирал.

Освен всичко,изложено по-горе, следва да се отбележи и това,че наложеното наказание е в предвидения съгласно нормата на чл.210ал.3 от Закона за здравето от което пък може да се направи извода,че не съществува възможност за неговото изменение,респективно-намаляване.
По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,

свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от

ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.По-конкретно в тази връзка,за да достигне до посочения извод,съдът взе предвид следното :

Безсъмнено е,че със своето  Тълкувателно решение № 1/**. по т. н. д. № 1/2007 г. на НК, ВКС се произнесе еднозначно в смисъл,че преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по зако-носъобразност и подлежи на съдебен контрол.И това е така,защото нормите на чл.31 от Закона за здравето  и чл.3 от от Наредба № 9 от 16.03.2001 година за качеството на водата,предназначена за питейно-битови цели, както и на целия закон и на наредбата са предназначени за охраняване значими  обществени отношения,като конкретно задължението за осигуряване снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода не е изключено от кръга на тези отношения.По тази причина пък настоящата инстанция намира,че поддържането на една противна теза в смисъл  за малозначителност на нарушението би била несъстоятелна,тъй-като това практически би обезсмислило въведените от законодателя по-строги и прецизни  изисквания във връзка с тази правнорегламентирана дейност.

В обобщение на всичко,упоменато по-горе,необходимо е да се подчертае, че съобразно законовите критерии относно преценката на "маловажен случай", дадени в нормата на чл. 93, т. 9 НК, приложима съгласно препращането по чл. 11 ЗАНН, съдът следва да прецени степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения.А както вече бе отбелязано по-горе,фактическите обстоятелства,свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Ерго-предвид значимостта на охраняваните обществени отношения и липсата на смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства,може да се приеме единствено,че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съобразно всичко изложено по-горе,съдът намира,че жалбата се явява напълно неоснователна,поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложените мотиви и на основание чл.63,ал.1,изр.1 от

ЗАНН,съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03.1-195/**** година на директора на РИОКОЗ-град Бургас,с което на жалбоподателя  “ВиК”ЕАД-град Бургас,със седалище и адрес на управление : град Бургас, пл.” Царица Йоанна” № 2,ЕИК по Булстат-****, представлявано от инж.Г. Й. Т.,ЕГН-******,в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество,е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.210,ал.3,във връзка с чл.231,във връзка с чл.31,ал.2 от Закона за здравето,във връзка с чл.3,ал.1 и ал.2,т.1 и т.2, приложение № 1, таблица А1 от Наредба № 9/16.03.2001 година  на МЗ,МРРБ и МОСВ за качеството на водата,предназначена за питейно-битови цели.

ОСЪЖДА “ВиК”ЕАД-град Бургас,със седалище и адрес на управление : **** по Булстат-****, представлявано от инж.Г. Й. Т.,ЕГН-****,в качеството му на изпълнителен директор на същото дружество ,да заплати сумата 5 /пет/ лева,представляваща държавна такса,в случай на служебно издаване изпълнителен лист,която сума да се приведе по сметката на Карнобатския районен съд.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         

                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :